ПРЕСЪТВОРЕНИЕ ІII

П Р Е С Ъ Т В О Р Е Н И Е  III

ПРЕВОДНА ЛИРИКА

Университетско издателство “Св.св. Кирил и Методий”

Велико Търново, 1999 г.

Сборникът “ПРЕСЪТВОРЕНИЕ III” съдържа творби на студенти от кръжока по стихотворен превод при Филологическия факултет на ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”, на премираните участници в обявения от Съюза на преводачите в България конкурс за превод на поезия – май 2000 г. и на студенти от семинара по теория и практика на стихотворния превод при специалност френска филология.

Издава се под редакцията на:

проф. дфн. Паисий Христов

ст.ас. д-р Мариана Шопова

Димитър КАРАГЕОРГИЕВ

Английски и френски език

                         ЕЛЕГИЯ*

Той след времe, навярно, с глас дрезгав, но нежен,

спрял под млад кипарис, мен с тъга ще зове.

Аз, сама в долината, със дух безметежен,

ще го слушам как жали за мен с часове.

Ще го видя на хълма – смълчан си отива,

но оставя сълза по лицето следа.

Вечно негова, вечно ще бъда щастлива,

за праха ми плачът му е жива вода.

Сам-сама, но с утеха аз там ще остана.

Буен ветре, следите от стъпки щади!

Още утре аз искам на пепел да стана.

Но ще дойде ли? Боже, жесток не бъди!

                         Марселин ДЕБОРД-ВАЛМОР (Франция)

НАЧАЛОТО НА КРАЯ*

Едва ли болка е това,

а просто някакво си чувство.

Но то ти пречи за това

да влезеш в старото си русло.

Различно би го назовал,

но виждаш сам, че думи няма.

Твърдиш, че си го преживял –

това го прави жива рана.

Тъй странно чужд ти е светът.

Какво с надеждите се случи?

Не, няма грешка, днес смъртта

в сърцето право те улучи.

                           Теодор ЩОРМ (Германия)

*     *     *

Да знаеха само цветята

как плача сега наранен,

за да прогонят тъгата,

те щяха да плачат със мен.

Да знаеше малкият славей

животът какво ми отне,

той би ми дал с летния навей

утеха във песен поне.

Да знаеха моята болка

големите ярки звезди,

те щяха със златна двуколка

да пратят лъч в мойте гърди.

До края обаче ще знае

единствено тя може би,

която със нежна омая

сърцето ми днеска разби.

                                    Хайнрих ХАЙНЕ (Германия)

  *     *     *

Младежът се влюбва в девойка,

която избрала е друг,

а той пък под сластна упойка

отдавна е станал съпруг.

Девойката наша от ярост

се хваща със първия мъж,

прехласнат по нейната младост

(младежо, сълзите задръж!)

И днес тази стара история

все тъй ни тревожи, уви.

Когато съдбата повтори я,

сърцето до болка кърви.

                                    Хайнрих ХАЙНЕ (Германия)

ТИГЪРЪТ

Тигре, тигре, с плащ пламтящ,

в дебри нощни звяр неспящ,

кой титан могъщ в безкрая

тъй ужасен те извая?

В бездна или в див простор

пламна твоят огнен взор?

Кой посмя дотам да хвръкне

и във пламъка да бръкне?

Що за опитни ръце

сплетоха това сърце?

А щом почна то да бие

кой успя да го надвие?

Що за чук, що за метал?

В пещ каква ли е кипял

твоят мозък? Как ли в скоби

някой ужасът пороби?

И при първите звезди,

под небесните сълзи

с гордост ли живот ти даде?

Той ли Агнето създаде?

Тигре, тигре, с плащ пламтящ,

в нощни дебри звяр неспящ,

кой ли смел титан в безкрая

тъй ужасен те извая?

                               Уилям БЛЕЙК (Великобритания)

ОМАГЬОСАНИЯТ ДВОРЕЦ

І

Във тучна долина безбрежна,

на ангели добри подслон,

огрян от светлина най-нежна,

издига кули бастион.

Там мисълта била владетел,

а този свят –

и Серафимът е свидетел –

не знаел по-красив палат.

ІІ

На купола плющели славно

със злато шити знамена.

Това било така отдавна,

във други времена.

И всеки полъх, свеж и нежен,

през хубав ден,

покрай двореца белоснежен

разнасял мирис окрилен.

ІІІ

А пътниците в долината

там, през прозорци с изглед благ

на лютня чували свирнята,

съзирали в омая как

танцуват духове край трона,

на който сам

порфироносецът с корона

седял честит със своя сан.

ІV

Отрупан с перли и рубини,

порталът дворцов цял блестял,

той пускал ехото да мине,

забулено с лъчист воал,

за да възпее в сладка песен,

с любов и жар,

със ненадминат глас чудесен

премъдростта на своя крал.

V

Но злите сили в роби мрачни

превзели чудната страна –

о, нека плачем, нека плачем,

настана вечна тъмнина.

Предишната неземна слава

на този кът

успяха в скръб и във забрава

годините да погребат.

VІ

Тук който и да мине днеска,

през две стъкла той би съзрял

там вътре мрачната гротеска

на страшен демоничен бал:

как рукнали като потоци

през вехт портал

тълпи от призраци се точат

с див смях, задавен от печал.

                                    Едгар Алан ПО (САЩ)

Ярмила ДАСКАЛОВА

Английска филология

                 *    *    **

Аз мислех сърцето от камък.

Там мъртвата пустош цари.

И нека пълзящият пламък

из него на воля гори.

И вярно. Не болка голяма

почувствах – а малък бодеж.

Все пак по-добре да го няма.

Гаси! Като пламък на свещ…

Тъй огъня в миг потушило –

чер гроб е сърцето, тъма…

И ето – след пламъка силен –

по малко умирам в дима.

                           Инокентий АНЕНСКИ (Русия)

Стелиана ДАНКОВА

Славянски филологии

                 СПОМЕНИ*

Очи тъй сини, кръгли мъниста,

като небе вечерно и чисто,

лежат прибрани много отдавна.

Прахът отгоре сипе се бавно.

Незабравими сладки целувки,

с тъга пропити още милувки,

във скрина стар, от всичко далече,

в кутия вехнат сигурно вече.

И нищо друго, рози две само,

освен тях – дума златна, голяма,

лежи така, прилежно увита,

докато пак не бъде открита.

                 Мария ПАВЛИКОВСКА-ЯСНОЖЕВСКА

                                                                 (Полша)

                           СВЯТ

Бог се е скрил затова светът е видим

ако се покаже той ще закрие целия свят

кой тогава ще посмее да забележи мравката

хубавата зла оса която се върти в кръг

зеления паток с жълтите крака

калугерицата снасяща 4 яйца на кръст

кръглите очи на водното конче и боба в шушулките

майка ни която не много отдавна на масата

вдигаше чаша за дългата й смешна дреха

елата от която не падат шишарки а само люспи

страданието и насладата – двата извора на знание

крайпътните камъни които указват посоката

        любовта която не се вижда

        не засенчва със себе си

                                    Ян ТВАРДОВСКИ (Полша)

Габриела ПАВЛОВА

Славянски филологии

                               СПОМЕНИ*

Очи-мъниста със цвят небесен,

прекрасен спомен от миг чудесен.

Прибрани в шкафа отдавна и прах

покрива бавно искрицата в тях.

Копнеж, целувки и ласки прежни,

пропити още с парфюми нежни.

Далеч от хора, далеч от глъчта

увяхват скрити сега от света.

И само рози, с любов увити,

лежат в забрава грижливо скрити,

и дума топла, когато си сам –

дали ще трябват отново не знам.

ще ми потрябват ли пак не знам.

                               Мария ПАВЛИКОВСКА-ЯСНОЖЕВСКА

                                                                               (Полша)

                     ПЕЙЗАЖ

Чернеят ниви орни,

мълчащи и покорни.

Всред тях като вклинени

тук-там лехи зелени.

На пояси гората

се вие в необята.

И хребети далечни

в мъгла лилаво-млечна.

Над тях небето сънно,

застинало бездънно.

Оскъдност богомолска,

сънливост сива полска.

                                              Леополд СТАФ (Полша)

Полина АТАНАСОВА

Английска филология

                               *    *    *[1]

Приспивно вятър ще припява,

над нас цветята ще поникват.

Едни омраза ще забравят,

а други без любов ще свикнат.

Ще спре надежда да тупти

за радости и скърби прежни.

Ще спим в покой и аз, и ти,

безпаметни и безметежни.

И няма да изгрей зора,

ни вятър, ни река ще пеят.

Клепачите във вечността

за дълго, дълго ще се слеят.

                           Кристина РОСЕТИ (Великобритания)

Петя ИВАНОВА

Английски и френски език

                               *    *    *

На вятъра дъхът ще ни приспи,

цветята своя ръст над ще вдигнат:

ще ни забравят старите вражди

и старата любов ще ни подмине.

Туптежът на надеждата ще спре,

на радостта и на скръбта тогава:

ще спим спокойно двамата със теб,

забравящи и вече във забрава.

Там изгревът не ще ни посети,

там ни река, ни вятър ще ликува,

където със затворени очи

ще спим и спим, но без да се събудим.

                           Кристина РОСЕТИ (Великобритания)

Из “СТАРИЯТ МОРЕПЛАВАТЕЛ”

Полъхна бриз, изви с каприз

зад кораба бразда.

И първи тук в море без звук

оставихме следа.

Ветрецът спря и тъжно бе,

увиснаха платна.

От нас изтръгна глъхнещ глас

самата тишина.

По пладне медното небе

в червено запламтя

и слънце колкото луна

над мачтата се спря.

И ден след ден, и ден след ден

вклинени бяхме там –

рисуван кораб, обкръжен

с рисуван океан.

Вода навсякъде, отвред,

в дъските се пропи.

Вода навсякъде, отвред,

но никой не отпи.

                               С. Т. КОЛРИДЖ (Великобритания)

ЕЗЕРНИЯТ ОСТРОВ ИНИСФРИЙ

Ще стана днес и ще отида във Инисфрий,

от плет и глина дом ще вдигна – да го крепят,

там девет реда боб ще имам и рой пчели

поляната ще огласят.

И знам, че там ще си почина, нали покой

се сцежда сутрин на щуреца в обителта.

Нощта блести, денят по пладне гори във зной

и птичи пух е вечерта.

Ще стана днес и ще отида, че нощ и ден

аз чувам как прибоят глъхне и пак расте.

И нищо, че под мен е пътят, все тъй студен –

зове ме моето сърце.

                                    Уилям Б. ЙЕЙТС (Ирландия)

Цветелина СТАМБОЛОВА

Български и руски език

                               *    *    **

От камък, мислех, е сърцето:

и пусто е, и мъртво то.

И от пожар да е обзето,

пак ще му бъде все едно.

Тъй беше: аз не чувствах болка,

или поне бе малка тя.

Ала реших, че стига толкоз,

не бива с огъня игра…

Сърцето тъмна е могила.

Пожарът, знаех си, ще спра…

И ето… огънят отмина,

а аз умирам във дима.

                           Инокентий АНЕНСКИ (Русия)

Иванка НЕДЕВСКА

Френска филология

                               ЕЛЕГИЯ*

Когато тихите му думи нежни

ме позоват под младите брези,

тогава скрита сред поля безбрежни,

ще сетя болката му в парещи сълзи.

И ще го видя как по склона приближава,

заплаква, неразбран останал в този час.

Плачът му жален ще разпали в мен жарава,

навеки негова тогава ще съм аз.

Ще бъда тъжна и самотна, но доволна –

следите вятърът оставил е в покой –

бих искала да съм в полята пак, и волна

да чакам! Господи, дали ще дойде той!

                 Марселин ДЕБОРД-ВАЛМОР (Франция)

Ася СОКРАТОВА

Български и френски език

              НАЧАЛОТО НА КРАЯ

То беше само болчица,

но чувстваш, че ти става бреме;

и в теб дълбае все – така,

че дъх не можеш да поемеш.

На друг да кажеш щом решиш,

и думите от тебе бягат.

“Това е нищо!” – мислиш ти,

но примката му се затяга.

Страниш ти вече от света,

надеждата ти те остави,

и най-накрая осъзна,

че тя – смъртта – не те забрави.

                           Теодор ЩОРМ (Германия)

ПЪТУВАЙ!

Жена ли ти изневери,

за друга бързо се огледай;

махни се от града дори –

за път стегни се и потегляй!

Там езерото се синей,

върби топят се в плач тъжовен;

на воля болката излей

и своята печал нищожна.

Ако изкачваш стръмен рид,

а после паднеш в изнемога,

послушай от върха скалист

орли как грачат в небосвода.

Орел почти ти ставаш там

и сякаш раждаш се отново,

свободен дишаш, чувстваш сам,

че ти не си изгубил много.

                                    Хайнрих ХАЙНЕ (Германия)

*     *     *

Ако в човек съзреш измяна,

по-верен ти пък му бъди;

душата ти щом стане рана,

ти лирата си събуди.

За песен струни затрептяват,

тя цялата гори, пламти!

И всичко в теб се умилява,

сърцето спира да кърви.

                                    Хайнрих ХАЙНЕ (Германия)

                                   

*     *     *

Вън вятърът се премени

във водни панталони!

Бичува морските вълни

и те реват покорни.

От тъмна вис със дива мощ

пороен дъжд се лее;

като че тази стара нощ

морето ще залее.

Над мачтата кръжи за миг

Самотна чайка със боязън,

Че сякаш с острия си вик

Вещае страшна казън.

                                    Хайнрих ХАЙНЕ (Германия)

ИСТОРИЯ КРАЙ СТАРАТА КАМИНА

Снежинки сипят се в нощта,

вън бурята свисти неспирно;

тук в стаята на сушина

е тихо, топло и умилно.

Камината край мен пращи,

седя в кресло, в мечти унесен,

а там котле с вода пухти

подобно стародавна песен.

И котенце до мен седи,

на топло лапички да сгрява;

и огън фигурки реди –

как чудно хубаво ми става.

На щастие далечен свят

пред мен изплува от забрава,

тай пъстър – като на парад,

но с пищност вече извехтяла.

Минават дами с хубав вид,

с премрежени очи ми кимат,

и арлекини в танц игрив

подскачат, буйстват и се вихрят.

Оттам мермерни божества

за поздрав сякаш в сън просветват.

Листа от приказна страна

на лунна светлина потрепват.

Черти на замък различих

с магия и мъгла обвити;

ездачи после проследих –

блестящи рицари със свита.

За кратко всичко отлетя,

прибежище на дух тревожен…

Ах! Тук водата изкипя

и чу се рев на мокро коте.

Хайнрих ХАЙНЕ (Германия)

Биляна ДИМИТРОВА

Френска филология

                     ЕЛЕГИЯ*

Ще ме повика нежният му глас

пак някой ден под младите кипариси

и в долината сгушена, тогаз

ще слушам как оплаква свойта младост.

По хълма бавно ще върви, невесел,

докрай повярвал в своето желание.

Ще се заронят сълзи в мойта пепел,

с окови на крака, ще бдя в мълчание.

И пак ще съм сама във тишината,

ще скрие вятър тихите му стъпки.

Как искам да го срещна в долината!

Не дойде ли, ще ме пронижат остри тръпки!

                         Марселин ДЕБОРД-ВАЛМОР (Франция)

Теодора НИКОЛОВА

Руска филология

*    *    **

Аз мислех сърцето за камък,

че пусто и мъртво е то:

дори да гори в огнен пламък,

това му е все пак едно.

Изглежда в мен нямаше болка

или я усещах едва.

Но по-добре стига, доволно,

гаси, щом гаси се сега…

Сърцето е в тъмна могила,

аз знаех, пожара ще спра…

И ето, че… огънят стихна,

но аз пак умирам – в дима.

                                  Инокентий АНЕНСКИ (Русия)

Иван РАЙЧЕВ

Славянска филология

                                      ТРЕПЕТ

Не, няма да се срещнем! Искам отдалече

да любя и жадувам двете ти очи.

Да, щастието свети ярко, но най-вече

когато го очаквам в трепетни мечти.

Не, няма да се срещнем! Пó ми е приятно

да чакам в сладък трепет, а в душата – страх.

Че по-добре е да е само вероятно

това, което смътно аз си пожелах.

Не, няма да се срещнем! Отхвърлям тялото горещо!

Отдалече само в мрака звездна светлина блести;

отдалече само е прекрасно всяко нещо.

Не, нека да не срещам двете ти очи.

                                  Десанка МАКСИМОВИЧ (Сърбия)

     

Христина АТАНАСОВА

Френска филология

                   УТРЕ ОЩЕ В ЗОРИ

Утре още в зори, щом се белне полето,

аз ще тръгна, нали. Знам, че чакаш ме ти.

Ще премина гори, планини и морета,

че не мога без теб и минутка дори.

Ще вървя все така в свойте мисли загледан,

чужд за всичко край мен, сляп и глух в тоя свят…

ще вървя през деня като в мрак непрогледен

сам, прегърбен, унил и съвсем непознат.

Няма вече да видя ни залеза ален,

нито лодки, в Арфльор приютени в нощта.

А когато до гроба ти стигна печален,

ще положа букет пъстри горски цветя.

                                                      Виктор ЮГО (Франция)

Нели НИКОЛОВА

Френска филология

                             ЕСЕННА ПЕСЕН

И скоро ще потънем в ледения мрак

подир летата къси. Сбогом, жизнен зрак!

Аз чувам пак да падат пред дома прокобен

дървета, поразени с удара злокобен.

Ще дойде злата зима и ще ме обхване:

омраза, ужас, треска, тежък труд и хлад;

тъй както слънце жарко, влязло в своя ад,

сърцето ми замръзнал ален блок ще стане.

При всеки следващ удар трепва ми душата.

Строи се ешафодът с екот глух.

Руши се като кула моят дух,

когато ствол огромен блъска във вратата.

И чувствам се унесен в тази тъжна песен.

А някъде ковчегът бързо се кове.

За мен ли? – Вчера лято бе, а днес е есен.

И този тайнствен екот още ме зове…

                                            Шарл БОДЛЕР (Франция)

Антония ДУШКОВА

Френска филология

                                      *    *    *

В зори, кога лъчи помилват тук полята,

ще тръгна аз, че ти ме чакаш дълго, знам.

Ще мина през гората и през планината,

не мога аз без тебе – тъй далече сам.

Във плен на свойте тъжни мисли пак ще ходя,

не ще съзра аз нищо, ни ще чуя шум,

навред самотен и приведен все ще бродя,

денят за мен, уви, ще стане скръбен друм.

Не ще погледна залез златен в небосвода,

платната, носени към дивната земя,

а щом пристигна, ще ти сложа върху гроба

букет от див чемшир и цъфнала метла.

                                            Виктор ЮГО (Франция)

Кристина ТОМОВА

Френска филология

               СОНЕТЪТ НА ОРОНТ

                    (из “Мизантроп”)

Надеждата, вярно, помага,

разсейва тъгата ни тя;

но жалка, Филис, е награда,

остане ли просто мечта!

Любезност показахте явно;

Но жестът ви бе прекален.

Надеждата вие напразно

подхранихте само у мен.

Щом трябва да чакам безкрайно

и страдам в душата си тайно,

смъртта ще ме чак утеши.

Спестете си грижи и думи;

любима, надежда се губи,

когато все пак се таи.

                                  Ж.-Б.          МОЛИЕР (Франция)

Ценка БОСЕВА

Френска филология

          ГАСНЕЩИ СЛЪНЦА

Светлина облива

цялата земя,

а нощта сънува

гаснещи слънца.

Мъката приспива

моята душа,

а пък тя бленува

гаснещи слънца.

Сънища сънувам,

сенки във нощта

идват и се скриват,

сякаш са слънца.

Мрака озаряват

с алени петна

и огромни стават –

гаснещи слънца.

                         Пол ВЕРЛЕН (Франция)

Красена НЕДКОВА

Френска филология

                  

                   САНТИМЕНТАЛЕН РАЗГОВОР

                   Сред парк вековен, тих и заледен,

две сенки появиха се пред мен.

Очите мъртви, устните безплътни,

мълвят във тъмнината думи смътни.

Сред парк вековен, тих и заледен,

две сенки разговаряха край мен.

– Ти спомняш ли си страстните ни нощи?

      – Защо да мисля за тогава още?

– Тупти ли името ми в твоето сърце?

      Не виждаш ли душата ми в съня си? – Не.

      – Ах! Хубавите дни на щастие неземно,

      когато се целувахме унесено! – Наверно.

      – Небето чисто бе, а вярата и тя!

      – Но черен облак бързо я прибра.

      Така разхождаха се сред тревите сухи,

единствено нощта чу думите им глухи.

                                      Пол ВЕРЛЕН (Франция)

Юлиана ВАСИЛЕВА

Френска филология

ТЪГА

Живот и сили пропилях,

приятел, радост не остана;

и гордостта ми поругана

с добрите думи отлетя.

Щом истината аз видях,

тя май приятел верен стана,

но друго чувство ме обхвана

и отвратен от нея бях.

А тя остава образ вечен

и който в него не е вречен

потъва в земен мрак дълбок.

Говори Бог и аз говоря,

останал сам сред толкоз хора

да лея от сълзи поток.

                                            Алфред дьо МЮСЕ (Франция)

Ваня КОЦЕВА

Френска филология

ДУШАТА МИ ПЛАЧЕ

Душата ми плаче,

вали над града…

И болка я сграбчва –

душата ми плаче!

Сърцето ми страда,

дъждът ромоли…

В измамна наслада

унесено… Страда!

В глух плач без причина

изгубва се то…

В скръбта нелечима

не виждам причина!

Душата ми гасне

незнайно защо…

Без чувства, без страсти

от мъка то гасне!

                                    Пол ВЕРЛЕН (Франция)

Емил КИНЧЕВ

Френска филология

      СИЛФ

Ни чут, ни видян,

сега съм ухание,

живот и мълчание,

от вятър довян!

Ни чут, ни видян,

талант ли, съдба ли,

дошъл съм едвам,

а всичко са дали!

Ни чут, ни разбран,

и хора с талант

тъй често грешат!

Та кой ли разбира

как двама ги сбира

една топла гръд!

                                            Пол ВАЛЕРИ (Франция)

Борислава ЗЛАТАНОВА

Френска филология

ПРИЯТЕЛСКИЯТ ЛЕС

Тъй на мечтите със крилата,

един до друг, ръка в ръка,

вървяхме ние все така

безмълвни… в мрака на цветята.

Вървяхме, сякаш сме сгодени,

сред нивите под нощен свод.

Над нас – луната, чуден плод,

закрилницата на влудени.

Умряхме после на полянка,

сами под ласкавата сянка

на шепнещ лес, потънал в здрач,

а горе, в яркото сияние

се озовахме с тебе в плач,

приятелю мой по мълчание!

                                              Пол ВАЛЕРИ (Франция)

Ирина КАЛОЯНОВА, Мария ТАШЕВА

Френска филология

*     *     *

О чуй! – как флейтата потайна

въздиша в близките гори.

А няма песен по-омайна

от таз, овчарят що реди.

Под дъб зелен ветрец извива

и гърчи тъмните води.

А няма песен по-игрива

от таз на птицата в зори.

Не вярвай в мъката отровна!

Любов за нас! Любов докрай!

А няма песен по-чаровна

от таз на влюбения, знай.

                                              Виктор ЮГО (Франция)

Радостина ЕМИЛОВА

Френска филология

ПОСЛЕДНА ПЕСЕН

Аз толкова силно мечтаех за теб,

тъй дълго вървях, тъй дълго ти пях,

тъй силно обичах аз твоята сянка,

че днес само тя ми остана от теб.

Остава да бъда сред сенките сянка.

Да бъда стократно по-мрачен от сянка.

Една вечна сянка да бъда аз сам

                           в живота ти слънчев.

                                              Робер ДЕСНОС (Франция)

Росица КОЛЕВА

Френска филология

ЛЮБОВЕН ЕКСТАЗ

Тъй кратък е любовният екстаз,

а мъката любовна трае вечно.

Зарад Силви оставих всичко аз,

остави мене тя, на друг се врече.

Тъй кратък е любовният екстаз,

а мъката любовна трае вечно.

Тя казваше, дорде водата речна

тече така спокойно покрай нас,

единствен тебе ще обичам аз;

тече реката – с друг Силви е вече!

Тъй кратък е любовният екстаз,

а мъката любовна трае вечно.

                         Ж.-П. КЛАРИ ДЬО ФЛОРИАН (Франция)

                                            Любен ЛЮБЕНОВ

ТИПИЧНИ РИМНИ ПОХВАТИ НА СТИХОТВОРНИЯ ПРЕВОД

Независимо от творческия характер на стихотворния превод, по време на неговата реализация поетите-преводачи използват редица похвати, повечето от които са типични. Един от тези типични похвати имат компромисен характер, тъй като водят до изменение на някои особености на оригинала или пък придават на превода липсващи на оригинала особености. Естествено това може да намали сериозно ценността на превода, но понякога може и умело да се тушира. Останалите типични похвати са коректни.

Систематизирането и познаването на типичните похвати на стихотворния превод има не само важно теоретическо, но и практическо значение. Тяхното овладяване може да помогне на поета-преводач в критични моменти.

Значителна част от типичните похвати на стихотворния превод се отнася до римуването и римите. Римните проблеми на превода са изключително важни, а тяхното правилно или неправилно решаване може да има решаващо значение за съдбата на един стихотворен превод.

Римата може да постави пред преводача сериозни затруднения още при превода на самото заглавие, ако на езика на оригинала от е римувано. Често в подобни случаи е изключено намирането на приемливо смислово покритие. Обикновено преводачът е изправен пред дилемата да преведе заглавието без рима или пък да съчини по-друга заглавие, но римувано и съответстващо на духа и съдържанието на творбата. Например заглавието на Некрасовата поема Мороз – красный нос е преведено от Александър Миланов Мраз беловлас. Това е напълно приемливо решение, още повече, че буквалният неримуван превод *Мраз – червен нос би звучал на български нелепо. В подобни случаи успехът на преводача зависи изцяло от неговата изобретателност и вкус и най-често е въпрос на щастливо хрумване.

Често при превод на поезия със стихосложение, далечно от българското, е невъзможно да се постигне еквиритмичност. Но ако тази поезия е римувана, и то с по-непривична за българското ухо римна схема, запазването на тази схема може да се окаже силно и дори единствено средство за наподобяване на оригиналната строфика. Така например виетнамските думи са едносрични и всяка може да се изговаря с 6 различни модулации на тона, означавайки всеки път ново понятие. Освен това виетнамците не четат стиховете, а ги пеят. Често виетнамските поети използват повече или по-малко сложни римни схеми. Така например Нгуен Зу е написал поемата си Воплите на една страдаща душа  (Киеу) с тройни съседни рими. Запазването на тройните съседни мъжки рими в българския превод независимо от другите му отлики спрямо оригинала, наложени от нормите на българското стихосложение, несъмнено служи като общо, свързващо звено между превод и оригинал:

                     Белеят мостове, покрити със сняг,

            чернее далеч хоризонтът, покрит с черни облаци пак.

            Превива тръстиките доземи чак

                     студеният есенен вятър свистящ.

            Заради нея небето навлякло е есенен плащ.

            Мълчи небосводът, навъсен и спящ.

                     Удавен е целият свят в тъмнина.

            За своята клетва пред Ким Киеу си спомня с вина,

            когато внезапно проблесне луна.

                                        (Превели Л. Любенов и Гр. Ленков)

Не по-малко е значението на римуването и римата при преводи на поезия със стихосложение, еднакво или близко до българското. Тогава главната задача пред българския преводач е характеристиките на римите в превода му да съвпадат със или да бъдат близки до характеристиките на римите в оригинала. Ако все пак в превода се допуснат компромиси в това отношение, те следва поне да бъдат единични и по възможност да не бият на очи, а да бъдат омекотени, туширани за ухото и окото на българския почитател на поезията.

Цел на настоящата студия е да систематизира типичните римни похвати на стихотворния превод и да ги илюстрира с примери из практиката на предимно български поети-преводачи.

І. ПОХВАТИ, НАРУШАВАЩИ РИМНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОРИГИНАЛА

1. Неримуван превод на римуван оригинал. Докато например френските преводачи на поезия по правило изоставят римите на римуваните оригинали, подобна практика е чужда на българската преводаческа школа както в миналото, така и понастоящем. Изключенията са редки. Например през 30-те години Н. Лилиев превежда римувания Сид от Корней без рими.

В своя том с избрани преводи (С., 1978) А. Далчев и Ал. Муратов са включили и преводите си на две стихотворения от перуанския поет Сесар Валйехо Далечните стъпки (с. 212) и Камък черен върху камък бял (с. 216). Ето испанския оригинал на първото стихотворение:

   LOS PASOS LEJANOS

                     

                      Mi padre duerme. Su semblante augusto

                      figura un apacible corazón;

                      está ahora tan dulce…

                      Si hay algo en él de amargo, seré yo.

                      Hay soledad en el hogar; se reza;

                      y no hay noticias de los hijos hoy.

                      Mi padre se despierta, ausculta

                      la huida a Egipto, el restaňante adiós.

                      Está ahora tan cerca;

                      Si hay algo en él de lejos, seré yo.

                      Y mi madre pasea allá en los huertos,

                      saboreando un sabor ya sin sabor.

                      Está ahora tan suave,

                      tan ala, tan salida, tan amor.

В цитираните строфи четните стихове са свързани с мъжка рима (corazón – yo – hoy – adiós – yo, sabor – amor), изградена от думи с еднаква ударена гласна (ó). Подобно римуване е традиционно в испанската и латиноамериканската поезия. Но Далчев и Муратов са лишили своя превод от рими:

                      Баща ми спи. Ликът му величав

                      прилича на сърце спокойно;

                      сега е толкоз сладък…

                      и нещо има ли горчиво в него, туй съм аз.

                      Самотен е домът; във стаята се молят;

                      днес няма пак от синовете вести.

                      Баща ми се събужда; той изслушва

                      бягството в Египет и сподавеното сбогом.

                      Сега е толкоз близко всичко;

                      и нещо има ли горчиво в него, туй съм аз.

                      А мама ходи из овощната градина,

                      Предвкусва вкус, без вкус останал вече.

                      Сега е толкоз нежна:

                      любов, крило и полет цяла.

Нещо повече: в повечето четни стихове клаузулите са станали женски (спокойно, вести, сбогом, вече, цяла). Другояче е постъпил следващият преводач на същото стихотворение Петър Велчев – в своя превод той грижливо е запазил римната схема на оригинала:

                      Баща ми спи. Лицето му е величаво

                      като сърце, в което няма вече страст.

                      И в него всичко е тъй нежно…

                      Но ако има болка там, това съм аз.

                      Самотно е огнището, звучат молитви.

                      И няма вест от синовете в тоя час.

                      Баща ми се събужда и се вслушва: “Бягство

                      в Египет… сбогом” – произнася нечий глас.

                      Тъй близко му се струва всичко.

                      Но ако нещо е далеч, това съм аз.

                      А майка ми между лехите се разхожда,

                      усеща аромата, който отлетя…

                      И в нея всичко е тъй нежно –

                      крило, пътуване, любов е тя.

Що се касае до стихотворението Камък черен върху камък бял, в испанския оригинал са римувани стихове първи с втори (aguacero-recyerdo), трети с четвърти (no me corro – de otońo), пети с осми (proso – solo), шести със седми (me he presto – me he vuelto), девети с десети (pegaban – nada), единайсети с тринайсети (duro – húmeros) и дванадесети с четиринадесети (testigos – caminos). Руският преводач А. Гелескул в своя превод запазва римната схема с малки изменения (день – припоминаю – тень – пеленая – костей – опуская – издалека я – путей – бил – не причинил – трости – дрожь – кости – дождь). Що се касае до А. Далчев и Ал. Муратов, те лишават и това стихотворение (по-точно сонет!) от римите му:

            Аз ще умра в Париж при хладен дъжд проливен,

            в един навъсен ден, за който аз си спомням.

            Аз ще умра в Париж – не се страхувам никак –

            в един четвъртък, както днешния, наесен.

           

            Ще е четвъртък пак, защото днес, четвъртък,

            когато пиша, костите на раменете

            болят ме страшно, и във пътя ми изминат

            се виждам както никога до днес самотен.

            Умря Валехо, биеха го него всички,

            без той на никого да е направил нищо;

            жестоко биеха го с пръте и жестоко

            го шибаха с въже; свидетели са дните

            четвъртъчни и костите на раменете,

            дъждът проливен, пътищата, самотата.

Преводът на Петър Велчев е римуван, като римната схема е еднаква с тази в испанския оригинал, а самите рими са приблизително като испанските:

            Аз ще умра в Париж, под този дъжд пороен,

           

            в деня, за който имам вече смътен спомен.

            Аз ще умра в Париж – ни тъжен, нито весел –

            в четвъртък, като днешния, и пак наесен.

            Четвъртък ще е, както и сега, защото,

            докато пиша тези стихове, аз чувствам

            как костите ме наболяват, как напусто

            се взирам в моя път и колко съм самотен.

            Умря Сесар Валйехо, същият, когото –

            не знам защо – тук всички биеха жестоко,

            налагаха го и с тояги, и с въжета.

            За туй единствени свидетели остават

            четвъртъците хладни, костите му клети

            и пътищата, и дъждът, и самотата…

При твърде трудни римни схеми някои преводачи изоставят римата частично, но запазват метриката и вида на клаузулите (мъжки, женски, дактилни) в оригинала. В цитирания по-долу превод на Пушкиновото стихотворение К поэту (царски сонет) Людмил Стоянов очевидно не е могъл да намери четвърти компонент на мъжката четворна рима и в седми стих е изоставил римата:

            Поете! Не скъпи за любовта народна.

            Възторжени хвалби ще минат в празен шум;

            присъда на глупец, смях на тълпа безродна –

            пред тях бъди спокоен, твърд във своя друм.

            Ти цар си: сам живей. Върви из път свободен,

            където те влече свободният ти ум.

            Усъвършенствувай любимите мечти.

            Награда не търси за подвиг благороден.

Често изоставяне на римата се среща например и в превода на Мария Грубешлиева на Пушкиновата поема Граф Нулин, в превода на Дора Габе на поемата Едисон от Витезлав Незвал, и в някои други преводи. Все пак следва да отбележим, че това явление е характерно за преводи от по-далечното и близкото минало. Съвременните български преводачи практически вече са изживели подобно отношение към оригиналната римна схема и особености на превежданите чужди творби и грижливо запазват техните формални особености.

2. Римуван превод на неримуван оригинал. Често се ползва от този похват Валери Петров в преводите си на комедиите и трагедиите на Шекспир, римувайки многобройни пасажи, неримувани в английския оригинал. Според Александър Шурбанов “В трагедиите това води до известно олекотяване на някои пасажи. Затова пък при комедиите то още повече подсилва закачливия, заразително-весел тон.”[2] Руският преводач Н. Заболоцки е препял неримувания древноруски епос Слово о полку Игореве с рими.

Този похват, дори когато наглед води до сполука, е компромисен. Той дава неправилна представа за оригинал. Римуваният превод на неримуван оригинал не е своего рода “облагородяване” – той е недвусмислено доказателство, че равностоен на оригинала бял стих се постига трудно!

3. Римуван превод на неримувани пословици в оригинала без български съответки. Ето примери из Валери Петровите преводи на Шекспировите комедии, посочени от Александър Шурбанов във вече цитираната му рецензия:

   As white as a lily and as a ewand.

   Жълта като пръст, тънка като тръст. (Комедии, т. І, с.254)

  

   When the age is in, the wit is out.

   Старост, влез – ум, излез! (Комедии, т. ІІ, с. 239)

   Wit, whither wilt?

   Умен ум, по кой друм? (Комедии, т. ІІ, с. 460)

Този похват не може да предизвика възражения, тъй като стотици български пословици имат неримувани съответки на други езици, и обратно. Ето два примера из същите преводи в подкрепа на това твърдение:

   God sends a curst cow short horns.

   На бодлива крава бог рога не дава. (Комедии, т. ІІ, с. 279)

  

   Fast bind, fast find.

   Покрито мляко котки не го лочат. (Комедии, т. ІІ, с. 67)

Римуваното пресъздаване на една чужда пословица без съответка сред българските пословици, извършено майсторски, само придава допълнителен блясък на превода. Естествено коректен е и обратният похват – когато чужда римувана пословица без българска съответка се предава от преводача без рима, но афористично и убедително.

4. Замяна на точна рима в оригинала с неточна в превода. При това неточността може да бъде различна: от приглушена редукционна рима до бедна и дори зрителна. Пример от Предутринен здрач на Ш. Бодлер:

            …Et l’homme est las l’écrire et la femme d’aimer.

            Les maisons çà et là commençaient à fumer.

…жената гасне в сласт, поетът – над стиха.

След малко дим пълзи над не една стреха.

                                      (Превел Кирил Кадийски)

В случая точна рима в оригинала d’aimer – fumer е заменена със зрителна стихà(ъ) – стрехà, за чието постигане е допуснат още един компромис – деформирано е ударението на втория компонент (правилно стряха). Срещат се и обратни примери – когато неточна рима в оригинала е предадена с точна в превода.

Разбира се, единични подобни случаи не могат да бъдат от решаващо значение за успеха или неуспеха на един стихотворен превод. Особено ако произведението е по-дълго (например поема или роман в стихове), важен е средният процент неточни рими в превода и съответствието му на средния процент неточни рими в оригинала. И все пак недопустимо е особено известни стихове, римувани точно от автора им, да се превеждат с неточни рими. А и някои чужди поети (например руските Е. Евтушенко, Б. Ахмадулина) имат предпочитания към определени типове неточни рими, които трябва да бъдат запазени или наподобени в българския превод, а не просто предадени с какви да е неточни рими.

Максимално точното римуване на превода е от особено значение при превод на безукорно точно римувана чужда класика. Обикновено в българските преводи се допускат значителен процент неточни рими. Едва напоследък в отделни преводи е налице успех в това отношение (в преводи на Вл. Свинтила, С. Бакърджиев, Гр. Ленков, Ал. Шурбанов, К. Кадийски, П. Велчев и др.).

5. Изграждане на рима от лични местоимения; ето пример от Виното на убиеца от Ш. Бодлер:

J’imporai d’elle un rendez-vous…         определих й среща аз;

Le soir, sur une route obscure,              на пътя късно, в тъмнината,

Elle y vint! folle créature!                      дойде! Без капка ум в главата!

Nous sommes tous plus ou moins fous!  Но кой ли не е луд от нас?

                                                                   (Превел К. Кадийски)

   Докато в оригинала обхватната рима е изградена от съществително и прилагателно (rendez-vous – fous), в превода тя е реализиран от местоимения (аз – нас). Това безспорно отслабва въздействието й върху читателя. Впрочем трябва да отбележим, че подобни рими не са типични за преводите на К. Кадийски.

6. Допускане на римни пълнежи, т.е. на нефункционални римни компоненти, липсващи в оригинала. Например:

                      В мен виждаш лъч от тоя огън ти,

                      във който гасне миналия ден.

                      Сега смъртта изпепели почти

                      това, което бе живот за мен.

                                         (У. Шекспир. Сонет 73. Превел В. Свинтила)

Разбира се, почти в оригинала липсва:

                      In me thou see’st the glowing of such fire

                      That on the ashes of his youth doth lie,

                      As the death-bed whereon it must expire

                      Consumed with that which it was nourish’d by.

Липсва почти и в оригинала на следната строфа от Верленовото стихотворение Donc, ce sera par un clair jour d’été… :

                      Le ciel tout bleu, comme une haute tente,

                      Frissonera somptueux à longs plis

                      Sur nos deux fronts heureux qu’auront pâlis

                      L’émotion du bonheur et l’attente;                                   

но в превода на К. Кадийски тази дума е разрешила римните затруднения:

                               Небето като царствена палатка

                               на дълги сини дипли ще трепти,

                               докоснало челата ни почти –

                               тъй бледи от възторг и мъка сладка.

Твърде често се използват в римна позиция и сега, днес, тук, дотук, там, едва, едвам, пак, дори, изведнъж, преди, сам, в миг, безчет, безброй, в този час, в този миг, въобще и т.н.

По-особен случай представлява употребата на подобна дума или израз, когато той е налице и в оригинала:

Cette crapule invulnérable        Като машини – с груба сила,

Comme les mashines de fer                затънали в пиянство, в блуд,

Jamais, ni l’été ni l’hiver,         тях никога – ни в зной, ни в студ –

N’a connu l’amour véritable.    любов не ги е осенила.

    (Ш. Бодлер. Виното на убиеца)                                    (Превел К. Кадийски)

Въздържайки се да утвърждавам, че френското ni l’été ni l’hiver представлява също римен пълнеж, смятам, че в интерес на българския преводач е да пропуска превода на подобни изрази, които на български може да се преценят като римни пълнежи.

Особено често се злоупотребява с римуването на тогава и ето, обикновено последвани от анжамбман. Ето пример от Бодлеровото стихотворение Вглъбяване в превод на Кадийски:

            …ранено слънцето полита и тогава

            от изток някой пак повлича чер саван –

            любима, чуваш ли? – Нощта над нас минава.

В оригинала римата, свързваща първи с трети стих, е изградена от съществително и глагол:

            Le Soleil moribond s’endormit sous une arche,

            Et, comme un long linceul traînant à l’Orient,

            Entends, ma chère, entends la douce nuit qui marche.

Следва да подчертаем, че приведените примери из преводаческата практика на Свинтила и Кадийски не са характерни за тях. Но фактът, че тук-там подобни примери се срещат дори у талантливи преводачи на поезия, ясно показва колко е трудно да се устои на изкушението, когато някоя нефункционална рима просто хипнотизира преводача в труден момент.

7. Римуване с който, която, което, които, когато, където и др. под., последвани от анжамбман. При това изброените думи не играят ролята на римен пълнеж. Понякога те предоставят и единствена възможност за пълноценно преводаческо решение:

            Но на покривката на гладка маса

            за чудната ни среща – тишината

            лазура на небето ни донася

            под свода на безкраен храм, където

            без глас, без жестове, без жал в душата

            и любовта е с пулса на морето.

                                         (Магда Портал. Пулсът на морето.

                                                                    Превел от испански Петър Велчев)

В един сериозен превод, особено на дълго стихотворно произведение, с подобен похват не бива да се злоупотребява. Прилагането му следва да се ограничи до минимум (най-добре еднократно).

8. Изграждане на римата от архаизми, диалектизми, турцизми и др. под., докато римата в оригинала е изградена от стилистично неутрални думи. Подобен похват се среща обикновено в трудни за адекватен превод строфи:

Везде высокие покои,                      Високи, светли одаите,

В гостиной штофные обои,           в тапети свилени стените,

Царей портреты на стенах,          портрети на царе висят

И печи в пестрых изразцах.            и печки кахлени блестят.

(А. Пушкин. Евгений Онегин)                                            (Превел Григор Ленков)

                     Капе слюнка, с цветя от чернилки пропита,

                     от катурната чаша на празния скут –

                     тъй трепти гладиол, водно конче полита…

                     И осилчета боцкат пак техния уд.

                                                   (А. Рембо. Седящите. Превел К. Кадийски)

Трябва човек да се порови в речника за остарели думи в българския език, за да разбере, че уд значи полов или телесен член, крайник. Рембо е римувал virgule – libelluls и accroupis – épis, т.е. стилистично неутрални думи.

Впрочем понякога посредством употреба именно на остаряла дума може да се постигне интересна, свежа рима. Например:

            Вразите, на омраза и коварство челяд,

            изсичат твоите дъбрави безвъзвратно,

            във пресите ти мачкат твойто грозде златно

            и зърното, от твойта пръст родено, мелят.

                               (А. Мачадо. Сонет. Превели Ал. Муратов и Ат. Далчев)

Употребена вътре в стиха, думата челяд би била по-трудно защитима художествено. Употребена в рима, тя изведнъж добива неочаквани багри, подмладява се, убеждава читателя в единственото си право на римна позиция. При това употребата на остаряла дума в рима е по-приемливо, когато се поставя в първа позиция, т.е. когато римното съзвучие се образува от втората съзвучна дума (мелят), а не обратно.

Чувството за свежест на римата може да внесе и някой неологизъм или composita, сполучливо изкован от поета-преводач. Ето пример из превода на К. Кадийски на Вечерна молитва от А. Рембо:

            …блажен като твореца на кедрови дъбрави

            на шир и длъж развявам аз струята със звън

            и с топъл дъжд обливам цветята слънцеглави.

            Doux comme le Seigneur du cèdre et des hysopes,

            Je pisse vers les cieux bruns très haut et très loin,

            Avec l’assentiment des grands héliotropes.

В случая френското héliotropes = цветята слънцеглави (т.е. слънчогледите) не само е намерило адекватен български превод, но и изкованато от българския преводач composita (слънцеглави) твърде сполучливо е поставена в римна позиция.

9. Римуване с дума в необичайна умалителна форма. Например:

–       Брей, че лечки са кутийците,

разпродадени докрай!

Всичко изкълвали птиците,

бързат да починат май!

                                (Н. Некрасов. Коробейники. Превел Л. Любенов)

Римувайки кутийците – птиците смятах, че необичайната умалителна форма на думата кутия – кутийца, кутийци – има оправдание в употребата на умалителната форма ракийца (от ракия).

10. Римуване в превода на една и съща творба и с двете дублетни форми на една дума. По начало е за препоръчване преводачът да употребява само единия дублет – този, който предпочита и за чието налагане се бори, а не този, който е подходящ в конкретния случай. Особено употребата в римна позиция на остарял дублет обръща особено силно вниманието на читателя върху насилието над римата, упражнено от преводача.

Прошли года, но ты все та же:     Години – ти си все такава:

Строга, прекрасна и ясна;             прекрасна, строга и добра,

Лишь волосы немного глаже,         косата само оттогава

И в них сверкает седина.                         по-гладка вече, посребря.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Да. Нас года не изменили.              Да, ний не сме се изменили.

Живем и дышим, как тогда,          Живеем, както в младостта,

И, вспоминая, сохранили                и в спомена сме съхранили

Те баснословные года…                  пак баснословните лета.

В своя превод на тези строфи от А. Блок нашият поет Младен Исаев е употребил едновременно и лета, и години.

11. Ако в оригинала има вплетени чуждици, написани на съответния език, те могат да се вплетат и в римите на превода в същия вид. Може да се отиде и още по-нататък: в превода се вплетат подобни други чуждици и там, където липсват в оригинала, стига това вплитане да позволи реализирането на рима, която би запазила в по-голяма степен смисловите или художествените достойнства на оригинала. Например:

    Но знать, сердечное страданье      Той трябваше това страдание

    Уже пришло ему невмочь.              да сподели, макар в писмо.

    Вот вам письмо его точь-в-точь.  Привеждам ви го mot-à-mot.

                                (А. Пушкин. Евгений Онегин)                                         (Превел Г. Ленков)

Широката употреба в разговорния руски на този френски израз напълно оправдава въвеждането му в българския превод, още повече, че римата е свежа.

Ето и друг пример, когато по подобен начин е постигната двойна рима, в която и двата компонента са френски думи:

С bon-mots парижского двора,            мотиви от Grande Opéra,

С последней песней Беранжера,  парижките bon-mots дворцови,

С мотивами Россини, Пера,      от Беранже куплети нови

Et cetera, et cetera.                       et cetera, et cetera.

    ( А. Пушкин. Граф Нулин)                              (Превел Г. Ленков)

Бодлеровите стихотворения често съдържат латински, гръцки и другоезични включвания. Например някои творби поетът е озаглавил на латински (Te Deum, Sed not satiata, De profundis clamavi, Duelum, Semper eadem, Ex-voto и т.н.), а стихотворението Franciscae meae laudes е написано изцяло на латински. Вероятно това е дало основание на К. Кадийски за едно неочаквано, но напълно оправдано решение, продиктувано от необходимостта да римува и да бъде афористичен, когато е превеждал стихотворението Злочестина:

            Pour soulever un poids si lourd,

            Sisyphe, il faudrait ton courage!

            Bien qu’on ait du coeur à l’ouvrage,

            L’Art est long et le Temps est court.

  

            Човек да мъкне бреме днес,

            Сизифе, трябва твойта смелост!

            Макар в труда да срещнем зрелост –

            Ars longa, vita brevis est.

Очевидно в последния стих от цитираната строфа Бодлер е превел на френски популярната латинска сентенция Изкуството е дълготрайно, животът е кратък. Българският й превод съдържа 15 срички, а трябва да се помести в 8-сричен стих! Хрумването на българския преводач да възстанови латинския първообраз на последния стих, който по една случайност напълно се помества в българския 4-стъпен ямб, е истинска щастлива находка и може да се оцени като блестящо решение! Българският превод на този стих се е оказал по-точен от френския оригинал!

12. Както е известно, двата катрена в царския сонет се римуват по схемата абаб, като обикновено нечетните стихове завършват с женска, а четните – с мъжка рима. Но срещат се царски сонети ( у Бодлер, Валйехо и други поети), във всеки катрен на които има различна мъжка рима, като двете мъжки рими имат еднаква ударена гласна. Такъв е например сонетът Мъртва идилия от С. Валйехо:

            Qué estará esta hora mi andina y dulce Rita

            de junco y capuli;

            ahora que me asfixia Bizancio, y que dormita

            la sangre, como flojo cognac, dentro de mí.

           

            Dónde están sus manos que en actitud contrita

            plancbaban en las tardes blancuras porvenir,

            ahora, en esta llura que me quita

            las ganas vivir.

В този сонет четворната женска рима Rita – dormita – contrita – quita се редува с отворената мъжка рима capuli – mí и със затворената мъжка рима porvenir – vivir, в които ударената гласна е една и съща. Тази особеност е предадена сполучливо в българския превод:

            Какво ли прави мойта Рита, индианката красива,

            и все така ли разцъфтява тя –

            сега, когато ме души Византия, и пак заспива

            във вените ми, като евтин слаб коняк, кръвта.

            Къде ли са чевръстите ръце, с които тъй щастлива

            тя глади праното бельо в следобедния час –

            сега, когато тук дъждът пороен се излива

            и нямам сили да живея аз.

                                                   (Превел П. Велчев)

13. Често поетите римуват собствени имена. Едва ли трябва да се издига като абсолютно изискване и преводачът да римува същите имена, дори когато някои от тях играят в оригинала лайтмотивна роля. Но подобен стремеж у преводача е желателен, а един пълен успех в това отношение следва да бъде специално отбелязан като прецизност в римуването, като римна сполука. Например в повечето български преводи на Пушкиновия роман Евгений Онегин имената на главните герои Евгений и Татяна обикновено стоят в римна позиция там, където са римувани и в руския оригинал. Това обаче е един от случаите, когато това са собствени имена, удобни за римуване с български думи; нещо повече – често поради еднаквостта на редица български и руски думи се оказва възможно да се калкира руската рима: Евгений – гений, Татяна – Светлана и др.

   Понякога стремежът на всяка цена да се римува собствено име, както в оригинала, е изключително трудно за реализиране на български и води до редки, а може би дори единствени рими:

            Аз знам, живял е Микеланджело,

            за него съм прочел безброй неща.

            Той сякаш над земята полетя –

            гигант с чело,

            забравило безмерността.

Трудната за хрумване и находчиво реализирана от Петър Велчев съставна рима Микеланджело – гигант с чело съответства на римата в немския оригинал на Райнер-Мария Рилке Michelangelos (родителен падеж) – giganttengross (гигантски голям).

Превеждайки първата строфа на известното Пушкиново стихотворение Зимнее утро:

            Мороз и солнце; день чудесный!

            Еще ты дремлешь, друг прелестный! –

            Пора, красавица, проснись!

            Открой сомкнуты негой взоры

            Навстречу утренней Авроры,

            Звездою севера явись!

Григор Ленков очевидно е разбрал невъзможността да римува на български собственото име Аврора и затова го е заместил със северна царица:

            И сняг, и слънце; чудна зима!

            А ти все още спиш, любима,

            стани, красавице, стани!

            С очи на северна царица

            срещни полярната зорница

            и като нея ти блесни!

За да запази римуването на собственото име (Аврора) с нарицателното съществително (взоры), българският преводач е извлякъл дума (царица), липсваща в оригинала, но съдържаща се в семантиката на оригиналния текст (звездою севера = северна царица).

14. Според нас хипердактилните рими звучат почти като женските, а дактилните – почти като мъжките, поради което може да се обособи два вида звучене на римите: женско и мъжко. Това е така, защото и при хипердактилните, и при дактилните римоформи се появява едно допълнително, макар и слабо ударение през сричка вдясно от основното, което позволява да се римуват хипердактилни с женски и дактилни с мъжки клаузули. Подобни примери се срещат у мнозина наши поети. Ето пример за римуване на хипердактилна с женска клаузула:

                      Въздухът трепери, лястовици

                      режат като ножици дъжда

                      и вървят по електрическите жици

                      капчици вода.

                                         (А. Далчев. Синеокото момиче)

При това е възможно звуковото съвпадение да се разшири в дълбочина на римуваните думи вляво от ударената гласна. Ето подобен пример в съчетание на дактилна с мъжка клаузула в един превод на Петър Велчев:

                      Слава на духа, че свързва ни.

                      Само в образи живеем скрити.

                      Тихичко часовникът звъни,

                      вън от истинския ход на дните.

                                         (Р.-М. Рилке. Сонет към Орфей)

Ето и пример на съчетаване на 5-срична хипердактилна римоформа с едносрична (мъжка) в български превод на Лермонтовото стихотворение Даровете на Терек:

                      Той е с ризница богата.

                      По налакътниците

                      стих, написан с чисто злато,

                      от Корана се чете.

                                         (Превел Любен Любенов)

ІІ. ПОХВАТИ, ПРОМЕНЯЩИ РЕДУВАНЕТО НА РИМИТЕ В ОРИГИНАЛА

Строго погледнато, това също са похвати, нарушаващи римни характеристики на оригинала, и поради това те би трябвало да бъдат отнесени към І дял. Обособяваме ги в отделен дял единствено от съображения за по-голяма прегледност на класификацията.

1. Облекчаване на римната схема. До неотдавна често разпространена беше практиката царски сонет (римна схема: абба абба вгд вгд) да се превежда като обикновен (римна схема: абба вггв деж деж). Особено често прибягват до този похват Дора Габе в преводите си на Кримски сонети от Адам Мицкевич, Атанас Далчев и Александър Муратов и други български поети-преводачи. Но облекчаването на поставената пред преводача задача посредством опростяване на римната схема не дава вярна представа на българския читател за архитектониката на оригинала и затова е осъдително. За отбелязване е, че повечето съвременни преводачи (Гр. Ленков, Ст. Бакърджиев, К. Кадийски, П. Велчев и др.) запазват двойките четворни рими при превод на царски сонети (вж. например царските сонети в антологията 100 шедьоври на сонета. С., 1979). Разбира се, стремежът да се запази римната схема на оригинала на един царски сонет е свързан с преодоляването на много по-големи трудности, отколкото практиката да се прибягва до опростяването й.

2. Замяна на мъжки римоформи с женски. Пример: известното стихотворение на Анна Ахматова Сероглазый король е написано в двустишия, римувани със съседни мъжки рими:

            Вечер осенний был душен и ал.

            Муж мой, вернувшись с работы, сказал:

            “Знаешь, с охоты его привезли.

            Тело у старого дуба нашли.

            Жаль королевы! Такой молодой…

            За ночь одну она стала седой…

На тези руски стихове съответстват следните български в превода на Невена Стефанова:

            Душно бе, алена есенна вечер,

            моят мъж в къщи се върна и рече:

            “Знаеш, след лов при дъба го открили,

            ала загубил и сетните сили.

            Толкова млад! А горката царица

            само за нощ се превърна в старица…

Ако стихотворението не беше толкова популярно и сред българските почитатели на Ахматова, решението на Н. Стефанова би било приемливо. Нейният превод в чисто смислово отношение плътно покрива оригинала, но замяната на мъжките рими с женски забележимо изменя интонацията на двустишията. Подобни замени на мъжки рими с женски са палиативно решение и са приемливи само докато се появи превод, в който липсва подобен компромис и в който едновременно с това е запазено художественото внушение.

3. Частично изоставяне на редуването на мъжки с женски рими в оригинала. Например поемата В меката есен от Валери Петров е написана в 5-стъпен ямб със строго редуващи се двойни женски и мъжки рими. В руския превод на Маргарита Алигер редица пасажи са римувани само с двойни съседни мъжки рими, което съществено е променило звученето на поемата.

4. Въвеждане на редуване на мъжки и женски рими в превод на оригинал, написан само с женски рими. Дантевата Божествена комедия е написана само с женски рими. Но руските и българските преводи на поемата са направени с редуващи се женски и мъжки рими. Тези преводи са ориентирани към образците на терцини, оставени на руски от А. Пушкин и А. Блок в техни оригинални произведения, а на български – от К. Величков и Кирил Христов.

Ако на италиански имаше достатъчно мъжки рими, навярно самият Данте би редувал женските рими с мъжки. Това се потвърждава от факта, че тук-там италианският поет използва 24 мъжки тройни рими, редуващи се с женски.

В италианската класика доминира силабичният стих, а в българската – силаботоничният (силабичният е изключение). А един силаботоничен стих само с тройни женски рими би звучал твърде монотонно, което се потвърждава от няколкото гнезда от по 3 съседни терцини в превода на Ив. Иванов и Л. Любенов само с женски рими в техния превод на Божествена комедия.

Интересно е да се отбележи, че в своя превод на първата кантика от това произведение (Ад) К. Величков започва 21 песни със стих, завършващ с женска рима, и само 13 – със стих, завършващ с мъжка рима. Това е правомерно решение, тъй като е важно първият стих на всяка песен да дава вярна представа за оригиналното италианско римно звучене. Решавайки да даде нов превод на Ад без римни повторения от превода на своя предшественик, К. Христов в близо половината песни сменя редуването на женските и мъжките рими спрямо Константин-Величковия превод, така че на женските рими в първия български превод отговарят мъжки във втория, и обратно:

            На запад вече спадаше денят

            и после дневний труд часът вечерни

            зовеше всичко на почивка. В път

            аз само тежък впущах се, в безмерни

            кой води ужаси, и паметта

            ще предаде тук техний образ верни.

                               (Превел  К. Величков)

           

            Денят отмина, вечер облекчава

            Отрудени от своята съдба –

            Що живина. Ала приготовлява

            Тя моя дух отново за борба

            Със трудности велики: в реч отмерена

            Да се превърне видено, в творба.

                               (Превел К. Христов)

Естествено от подобен похват може да се възползва само вторият преводач на дадена творба. Това е компромисен похват, тъй като той е съобразен с пионерския превод на творбата, а не с римните особености на оригинала, които изискват всяка песен да започва със стих, завършващ със женска рима.

5. Често допускането на дактилна римоформа в превода вместо женската в оригинала прави възможен лексически пренос и така се постига максимално смислово покритие. Да вземем например следната строфа от Ф. Тютчев:

            Еще томлюсь тоской желаний,

            Еще стремлюсь к тебе душой –

            И в сумраке воспоминаний

            Еще ловлю я образ твой…

Опитът да се възпроизведе тази строфа с женски и мъжки рими може да доведе например до следния превод:

            Все още мъчи ме тъгата,

            душа към теб съм устремил –

            ловя на спомена в мъглата

            все още твоя образ мил…

Григор Ленков е постъпил другояче – благодарение на решението му да въведе само в тази строфа дактилна рима вместо женската на оригинала е станал възможен лексически пренос на трети стих:

            Все още се томя в желания,

            зова те с цялото сърце –

            и в здрача от възпоминания

            все виждам твоето лице…

6. Взаимна смяна на местата на два стиха от една строфа с цел да се запази римната схема и да се реализира максимално плътно смислово покритие. Например:

Я помню время золотое,          Аз помня оня край вълшебен,

Я помню сердцу милый край:   аз помня оня златен час;

День вечерел; мы были двое;    бе вечер; бяхме двама с тебе,

Внизу, в тени, шумел Дунай.     шумеше Дунава под нас.

                      (Ф. Тютчев)                                          (Превел Гр. Ленков)

В българския превод първи стих съответства по съдържание на втори стих в оригинала, а втори стих – на първи. В конкретния случай това е напълно приемливо.

Възможен е и случай, когато на първи стих в един превод съответства трети или четвърти стих от оригинала и т.н.

7. Изграждане на рима от женска римоформа и получена чрез удвояване на крайната гласна дактилна римоформа. Например:

            В предградието старо, където, скрит зад щори,

            развратът гнил оплита с най-тайнствени истории…

                               (Ш. Бодлер. Слънцето. Превел К. Кадийски)

В случая допуснатият компромис е минимален: римата щори – истории звучи точно и интересно.

8. Замяна на равносложна (женска, дактилна) рима от оригинала с неравносложна (женско-дактилна, хипердактилно-дактилна) в превода. Пример:

Были годы тяжелых бедствий,               Бяха тежки години на бедствия,

Годы буйных, безумных сил.            буйна сила в мен бликнала бе.

Вспомнил я деревенское детство,   Аз си спомням за селското детство

Вспомнил я деревенскую синь.         и за теб, синьо селско небе.

    (С. Есенин. Эта улица мне знакома)                                            (Превел Младен Исаев)

Това е компромисен похват, понеже неравносложната рима се чувства ясно от българското ухо. Друг е въпросът, ако такава неравносложна рима е вплетена в оригинала – тогава преводачът следва да положи усилия за запазването й в превода.

9. Диспропорция между типовете рими (в български език 6-те ударени гласни определят 6 типа рими: с ударено -а-, -я-, -е-, -и-, -о-,  -у-, -ю-, -ъ-). Поради това, че най-много практически реализуеми римоформи с най-богат словесен материал имат думите с ударено –а-, а най-малко – с ударено -ъ-, в оригиналната и преводната българска поезия преобладават рими от тип -а-, а римите от тип -ъ- са обикновено най-малко. Тези диспропорции между типовете рими рядко се изявяват в едно по-късо стихотворение, но ако са изразени силно в една поема или цикъл стихотворения, римите се възприемат като недостатъчно разнообразни.

Например в превода на Вл. Свинтила на Шекспировите сонети 400 двойни рими са от тип -а-, 256 от тип -е-, 222 от тип -и-, 97 от тип -о-, 38 от тип -у- и 29 от тип -ъ-. Римите в известните Маршакови преводи на същите сонети са: от тип -а- 285, от тип -е- 222, от тип -и- 126, от тип -о- 313, от тип -у- 92 и от тип -ы- 33.

ІІІ. ПОХВАТИ, НАРУШАВАЩИ ГРАМАТИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ И НОРМИ

Нерядко поетът-преводач въпреки всички положени от него усилия не може да изгради функционална, естествено звучаща рима. Причините за това могат да бъдат най-различни. И същевременно се оказва, че ако се допусне нарушаване на някои правила на граматиката, търсената рима е постижима!

1. Най-често се нарушава правилото за пълния и непълния член. По-малко дразнещо е прибягването до непълен член вместо граматически правилния пълен:

            Акустиката тук е сложила капани:

            слухът улавя и най-мъничкия звук.

            В топовни залпове превръща се бурана,

            моминската целувка като цвят е тук.

                      (Н. Заболоцки. Над морето. Превели Ат. Далчев и Ал. Муратов)

Далеч по-неприятно е въвеждането на пълен член вместо необходимия непълен – ето още един пример от преводите на същите преводачи:

            Морето е сиво и черен брегът;

            а жълта – голямата ниска луна;

            от своята дрямка изтръгнати в здрачът,

            вълните уплашени, дребни подскачат,

            додето във пясъка мек с бързина

            забивам на моята лодка носът.

                               (Р. Браунинг. Среща през нощта)                                                       За постигане на дактилна рима понякога се използва излишно членуване на клаузулата:

Низкий дом с голубыми стàвнями,     Нисък дом със капаците, сините,

Не забыть мне тебя никогда,           ще те помня до сетния час –

Слишком были такими недàвними     много бяха тогава годините,

Отзвучавшие в сумрак года.              отзвучали във здрача след нас.

                                    (Сергей Есенин)                                                 (Превел Младен Исаев)

Нормално би било първи стих в българския превод да бъде: Нисък дом със капаците сини…Друг е въпросът, че тогава вместо дактилна клаузулата му щеше да бъде женска. Дактилните рими се изграждат по-трудно, изискват по-голямо напрежение, особено при превода на поезия. Те стават хубави, когато се получат ненасилени и естествени.

Когато подлогът се състои от няколко съществителни, намиращите се в края на стиха често не се членуват, за да се реализира рима:

            Щом ножът и пожарът, отрова и мълви

            не са покрили още с бродерия забавна

            платното на съдбите, разнищени отдавна –

            не е докрая дръзка душата ни – уви!

                                                    (Ш. Бодлер. Към читателя. Превел К. Кадийски)

Разбира се, в езици като френския, където членът стои пред съществителното, подобен похват е немислим:

            Si le viol, le poison, le poignard, l’incendie

            N’ont pas encor brodé de leurs plaisants dessins

            Le canevas banal de nos piteux destins,

            C’est que notre âme, hélas! n’est pas assez hardie.

2. За да се постигне рима, понякога се налага да се деформира ударението на римния компонент:

            …как влакът се вие

                      измокрен в тревата,

            чудовищна змùя

                      с фенер на главата!

                    (Е. Багрицки. Пролет. Превели А. Далчев и Ал. Муратов)

В своите преводи от вече цитираната книга Трима френски поети К. Кадийски е изградил някои рими посредством този похват: воля – стропòля, сълзù – срази, ромòли – голи. За постигане на рима може и да се снабди с ударение енклитика в римна позиция:

                      Но по-друга песен

                      за чужди земи

                      люля на седлото

                      приятелят мù.

                               (М. Светлов. Гренада. Превел Хр. Радевски)

За съжаление звученето на такива енклитики е неестествено.

3. Рима може да се реализира посредством нарушаване правилото за якането. Например:

            И тъй, уверено напред в морето!

            Но не очаквай да съзреш платна,

            ни лед, ни водорасли, ни вълна

            опасна, погната от бесен ветър.

                                    (Роберт Грейвз. Гневно пътуване. Превели А. Далчев и Ал. Муратов)

По-малко неприемливо звучат обаче римите, в които правилото за якането е нарушено в полза на източните ни говори:

            О Музо и на мъст, и на печали!

            Недей над чужди сънища звуча!

                     

                   И стига с теб проклятия сме пяли,

                   самотен аз умирам и мълча.

                                      (Н. Некрасов. Превел Хр. Радевски)

                            

                   Няма нищо по-дълго от дни окуцяли,

                   под товара на мокрите зимни парцали

                   пак Досадата – плод на пресита – гнети

                   и безсмъртие с ужас предричаш ù ти.

                                                    (Ш. Бодлер. Сплин. Превел К. Кадийски)

4. Удвояване на подлога заради римата. Пример:

            Ликът му пази белега на дните,

            когато красотата – цвят и тя –

            умираше и никнеше в лехите,

            далече от фалшивите цветя.

                                                    (У. Шекспир. 68-и сонет. Превел В. Свинтила)

В случая красотата би могла да бъде оприличена на цвят и по друг начин, например: когато красотата – нежен цвят или когато красотата като цвят. Но тогава би трябвало да се търси в последния стих римен компонент с римоформа -ат (-ят). Ала необходимостта да се запази изразът фалшивите цветя изключва възможността за употреба на римоформа -ат. Навярно това е довело до обособеното приложение към подлога цвят и тя, което всъщност представлява и едно удвояване на подлога (красотата + тя).

5. Въвеждане на подлог от римни съображения. Например:

            …тъгувам, че на твоя чар и лято

            им предстои да прецъфтят и те

            като на всеки нежен цвят, когато

            друг цвят в пръстта се готви да расте.

                                    (У. Шекспир. 12-и сонет. Превел В. Свинтила)

В цитираната строфа въвеждането на подлог (те) е наложително най-вече от необходимостта да се изгради римата те – расте, т.е. строго погледнато, подлогът представлява римен пълнеж. Въвеждането е умело, туширано, така че при четене и особено при слушане не разваля впечатлението за изящен поетически изказ. Въпреки това този похват е компромисен и с неговата употреба не бива да се прекалява. В своите преводи на Шекспировите сонети В. Свинтила не е прибягнал до него трети път.

6. Римуване с груб анжабмбан след римния компонент. Пример:

            Да не цениш изкуство – о, смях! – ни мисли, ни

            човек, ни храм античен, ни свята катедрала,

            високо – в свода празен – духа си завъртяла;

            с едно око да гледаш и радост, и злини…

                                      (П. Верлен. Страх. Превел К. Кадийски)

В оригинала анжамбмани изобщо липсват:

            Je ris de l’Art, je ris de l’Homme aussi, des chants,

            Des vers, des temples grecs et des tours en spirales

            Qu’étirent dans le ciel vide les cathédrales

            Et je vois du même oeil les bons et les méchants.

Известно оправдание този похват в случая има поради следните две обстоятелства: първо, благодарение на него българският преводач е изградил интересната съставна рима мисли, ни – злини; второ, самият Верлен понякога прибягва до подобни груби анжамбмани в някои свои стихотворения (например в Colombine от Fêtes galantes):

            Arlequin aussi,

            cet aigrefin si

                      fantastique

            aux costumes fous,

            ces yeux luisants sous

                      son masque…

Естествено с този похват не бива да се злоупотребява дори когато прилагането му е компенсирано частично. Друг е въпросът, когато анжамбманът е многократно прилаган от твореца на оригинала и следователно играе ролята на стилен похват (като например анжамбманите от Пушкиновата поема Медният конник, по-точно в първата и във втората част на поемата, в чиито 369 стиха се срещат 93 случая на анжамбман, т.е. той е приложен в 25 % от стиховете[3]). Естествено тогава преводачът следва да положи усилия да запази авторовите анжамбмани и да се въздържа от въвеждането на анжамбмани, които нямат съответки в оригинала[4].

Общо за похватите, нарушаващи граматични изисквания и норми, може да се каже, че са компромисни и е допустима само единичната им употреба в преводната продукция на даден поет-преводач. Те винаги оставят впечатление на известна досада у грамотния читател, особено ако той е и добър познавач на оригинала на съответното произведение. С усъвършенстването на техниката на българския стих прилагането на тези похвати намалява. Най-добре би било българските поети-преводачи изобщо да не прибягват до тях.

ІV. ДРУГИ РИМНИ ПОХВАТИ

Ще обособим още 4 похвата.

1. Нарушаване пропорцията между флективните[5] и нефлективните рими в оригинала в полза на флективните. Например в оригинала на Дантевата Божествена комедия само 20,6% от римите са флективни (в първата кантика Ад този процент е 18,1). Същевременно в българските преводи на Ад този процент е 39,1 (в превода на К. Величков) и 27,8 (в превода на К. Христов), в превода на цялата Божествена комедия, направен от Иван Иванов и Любен Любенов, почти 36% от римите са флективни. Естествено повишеният процент на флективност на римите в цитираните преводи се дължи не толкова на римните възможности на преводачите, колкото на възможностите за изграждане на нефлективни рими, предлагани от българския език. По наши наблюдения от спорадичните рими в народните песни около 88% са флективни, а в 2126 проучени от нас римувани пословици и поговорки флективни са 76% от римите им. Ето и данни за процента на флективните рими в творчеството на някои известни български поети: у Д. Чинтулов 71,2% (в цялото му творчество); у Хр. Ботев 63,2% (в цялото му творчество); у П. Яворов 70% (в проучени 8 стихотворения); у Ив. Вазов 63,2% (в проучени 25 от най-известните му стихотворения); у Д. Дебелянов 53,9% ( в Легенда за разблудната царкиня); у П. П. Славейков 51,2% ( в проучени 14 от най-добрите му стихотворения); у К. Христов 45,3% (в проучени 52 от най-популярните му стихотворения); у Н. Фурнаджиев 45% (в първите му две стихосбирки); у А. Далчев 43,5% (в целокупното му поетическо творчество); у Е. Багряна 40, 4% (в първата й стихосбирка); у Н. Вапцаров 41,6% (в целокупното му творчество). Изобщо римата у българските класически поети е предимно или силно флективна и това неминуемо дава отражение и върху степента на флективност на римите в българската преводна поезия.

2. Замяна на обръщение в оригинала с трето лице на глаголната форма от съображения за римата. Пример:

Я помню чудное мгновенье:      Аз помня чуден миг: при мене

Передо мной явилась ты,                  яви се моята мечта,

Как мимолетное виденье,                  като божествено видение,

Как гений чистой красоты.    като самата красота.

                                    (А. Пушкин)                                                         (Превел Г. Джагаров)

Не ще и дума, този похват отслабва емоционалното въздействие на превода и намалява силата на поетическото внушение.

Разбира се, възможен е и обратният случай: въвеждане на обръщение с цел да се реализира рима. Например последната строфа на едно популярно стихотворение от виетнамския класик Нгуен Зу гласи дословно: “Равнодушна е луната, както и девойката. И ето аз сам, сам над своето нещастие тихо се смея.” В българския превод на Л. Любенов и Г. Ленков тази строфа е предадена така:

            Луна! Като хладна девойка над мен

                      бездушна си пак.

            И тихо се смея над себе си аз

                      във нощния мрак.

3. Предаване на римувана дума с друга взаимозаменяема от едно семантично гнездо (миг, мигновение, минута, момент, час, ден, седмица, месец, година, лято), например:

Да. Нас года не изменили.        Не сме се сякаш променили,

Живем и дышим, как тогда,      все тъй живеем – погледни:

И, вспоминая, сохранили          как в спомена си мил  сме скрили

Те баснословные года…            онези баснословните дни.

(А. Блок. Прошли года, но ты все та же…)                                     (Превел П. Велчев)

4. Прибягване до ярка рима от популярни стихове в българската поетическа класика, споменаването на която неминуемо извиква в съзнанието на читателя тези стихове. Бих нарекъл подобни рими авторски (например теменужни – южни у Н. Лилиев; конец – свинец у Хр. Ботев; опълченци – венци у Ив. Вазов; конници – бунтовници у Н. Фурнаджиев и др.). такава е и Вапцаровата рима плесен – песен от стихотворението Писмо. Римното откритие на поета се състои в това, че на времето той е съчетал в рима две понятия от флагрантно противоположни семантични полета. П. Велчев е използвал същата рима в превода си на Пушкиновото стихотворение Поэт и толпа:

Подите прочь – какое дело     Махнете се! Поетът с песен

Поэту мирному до вас!            не може да ви утеши.

В разврате каменейте смело,  Тънете си в разврат и плесен –

Не оживит вас лиры глас!       за лира нямате уши!

Смятаме, че използването на Вапцаровата рима в този превод е сполучливо, тъй като в нея е намерило израз сблъскването на противоположни семантики в Пушкиновия контекст. А и размяната на местата на римните компоненти (у Вапцаров плесен – песен, а в превода на Велчев песен – плесен) прави използвания римен похват по-приемлив.

5. Предаване на глаголно изречение в оригинала с междуметно изречение в превода заради римата. Примери:

            Il fait nuit dans la chambre étroite et froide où l’homme

            Vient de rentrer, couvert de neige, en blouse et comme

            Depuis trois jours il n’a pas prononcé deux mots,

            La femme a peur et fait des signes aux marmots.

                                                   (Paul Verlaine. La soupe du soir)

            В студена ниска стая мъжът със здрача влиза,

            измръзнал – само с блуза над скъсаната риза,

            и тъй като от вчера пак мисли го гнетят,

            жената с пръст на устни децата стрелва – шшът!

                                                                                    (Превел Кирил Кадийски)

            Начнешь это

                               слово

                                         в строчку всовывать,

            а оно не лезет –

                                         нажал и сломал.

            Гражданин фининспектор,

                                                         честное слово,

            поэту

                      в копеечку влетают слова.

                                                    (В. Маяковский. Разговор с фининспектором о поэзии)

            В стиха

                         почнеш

                                         някоя дума да наместваш,

            а тя пък не влиза –

                                         натиснеш и: прас!

            Гражданино инспектор,

                                                   казвам ви честно:

            думите прескъпо струват на нас.

                                                                                                    (Превел Любен Любенов)

Независимо от това, че междуметните изречения се отличават с голяма живост[6], честото прилагане на този похват от един поет-преводач е недопустимо, тъй като неминуемо би довело до маниерност.

6. Оставяне на чуждоезична дума от оригинала заради римата. Пример:

            Не трябва, не трябва,

            не трябва сега!

            Гренада, Гренада,

            Гренада мая!

                    (М. Светлов. Гренада. Превел Хр. Радевски)

Твърде спорно решение! Още повече, че на българския преводач се е наложило да транскрибира руското произношение, тъй като за жалост на руски последните два стиха се изписват така, както и на български и никой не би се досетил веднага, че те просто са оставени на руски и следва да се четат с руско произношение. Справедливостта изисква да отбележим, че Хр. Радевски е стигнал до същия извод, тъй като е преработил своя превод на тази строфа за своя том с избрани преводи така: Не трябва, не трябва, / не трябва скръбта!…/ Гренада, Гренада, / Гренада – мечта!

И тъй ние класифицирахме 36 типични римни похвати, илюстрирайки ги с примери от български преводачи на поезия. Авторът на настоящата студия се осмели да цитира и някои примери от свои преводи и от преводи, направени съвместно от него и Григор Ленков, тъй като за написването й изхождаше най-вече от своята преводаческа практика. Не бива да се мисли, че тези описани похвати изчерпват изобщо типичните римни похвати на стихотворния превод. Несъмнено предложената класификация може да се допълни и прецизира с наблюдения върху практиката и на други български преводачи. Теоретичната и практическата важност на темата налага по-нататъшни проучвания.

                                        

           

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

От редакторите

Преводи от Димитър Карагеоргиев

Марселин ДЕБОРД-ВАЛМОР

  Елегия

Теодор ЩОРМ

  Началото на края

Хайнрих ХАЙНЕ

  Да знаеха само цветята…

  Младежът се влюбва в девойка…

Уилям БЛЕЙК

  Тигърът

Едгар Алан ПО

  Омагьосаният дворец

Превод от Ярмила Даскалова

Инокентий АНЕНСКИ

  Аз мислех сърцето за камък…

 

Преводи от Стелиана Данкова

Мария ПАВЛИКОВСКА-ЯСНОЖЕВСКА

  Спомени

Ян ТВАРДОВСКИ

  Свят

Преводи от Габриела Павлова

Мария ПАВЛИКОВСКА-ЯСНОЖЕВСКА

  Спомени

Леополд СТАФ

  Пейзаж

Превод от Полина Атанасова

Кристина РОСЕТИ

  Приспивно вятър ще припява…

Преводи от Петя Иванова

Кристина РОСЕТИ

  На вятъра дъхът ще ни приспи…

С. Т. КОЛРИДЖ

  Из “Старият мореплавател”

Уилям Б. ЙЕЙТС

  Езерният остров Инисфрий

Превод от Цветелина Стамболова

Инокентий АНЕНСКИ

  От камък, мислех, е сърцето…

 

Превод от Иванка Недевска

Марселин ДЕБОРД-ВАЛМОР

  Елегия

Преводи от Ася Сократова

Теодор ЩОРМ

  Началото на края

Хайнрих ХАЙНЕ

  Пътувай!

  Ако в човек съзреш измяна…

  Вън вятърът се премени…

  История край старата камина

Превод от Биляна Димитрова

Марселин ДЕБОРД-ВАЛМОР

  Елегия

Превод от Теодора Николова

        Инокентий АНЕНСКИ 

  Аз мислех сърцето за камък…

Превод от Иван Райчев

Десанка МАКСИМОВИЧ

  Трепет

Превод от Христина Атанасова

Виктор ЮГО

  Утре още в зори

Превод от Нели Николова

Шарл БОДЛЕР

  Есенна песен

Превод от Антония Душкова

Виктор ЮГО

  В зори, кога лъчи помилват тук зората…

Превод от Кристина Томова

Ж.-Б. МОЛИЕР

  Сонетът на Оронт

Превод от Ценка Босева

Пол ВЕРЛЕН

Гаснещи слънца

Превод от Красена Недкова

Пол ВЕРЛЕН

  Сантиментален разговор

Превод от Юлиана Василева

Алфред дьо МЮСЕ

  Тъга

Превод от Ваня Коцева

Пол ВЕРЛЕН

  Душата ми плаче

Превод от Емил Кинчев

Пол ВАЛЕРИ

Силф

Превод от Борислава Златанова

Пол ВАЛЕРИ

  Приятелският лес

Превод от Ирина Калоянова и Мария Ташева

Виктор ЮГО

  О, чуй! – как флейтата потайна…

Превод от Радостина Емилова

Робер ДЕСНОС

  Последна песен

Превод от Росица Колева

Ж.-П. КЛАРИ ДЬО ФЛОРИАН

  Любовен екстаз

Приложение

Любен ЛЮБЕНОВ

  Типични римни похвати на стихотворния превод

---

* Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2000 г.

* Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2000 г.

* Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2000 г.

* Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2000 г.

* Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2000 г.

[1]

* Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2000 г.

* Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2000 г.

                * Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май, 2000 г

.

[2] Ал. Шурбанов. Съпреживеният Шекспир. – В: Изкуството на превода. С., 1980, с. 232.

[3] Л. И. Тимофеев. Основи на теорията на литературата. С., 1968, с. 351.

[4] В първата и втората част на моя превод на Медният конник от Пушкин въпреки огромните усилия, които положих, ми се удаде да запазя само 75 от анжамбманите на автора, а на 9 места бях принуден да въведа анжамбмани, които нямат съответки в оригинала.

[5] Т.е. рими, изградени от думи, които са еднакви части на речта.

[6] Л. Андрейчин и др. Български език. С., 1955, с. 282-283.